Придворният убиец. Тронът – Робин Хоб

— Ще бягаме ли, или ще се бием? 

— И двете, разбира се. 

Човеколюбиво и епично фентъзи със загадки. Като че ли това е най-краткото описание, което мога да измисля, както на романа, така и на цялата трилогия. Ако сме си мислили, че Фиц е имал някакви приключения и преди, чакайте да видите какво го чака тук. Пътешествия, опасности, смъртни заплахи, болки и мъки от какъв ли не характер, стрели в гърба и неуспехи, неуспехи... Докато в един момент почти в самия край положените усилия не започнаха да се отблагодаряват. И съвсем нямам предвид дребните плътски изкушения в лицето на певицата Славея.:) 

„Тронът“ (или „Assassin’s Quest“) е великолепен претендент за челно място в съкровищницата на световното фентъзи. Третият и последен том, макар и кошмарен като обем (755 страници!), успява да надгради и извиси историята до висотите, до които малцина други автори биха успели. И ако се абстрахираме от Толкин, в момента май не се сещам за други. Мащабност и детайлност, логика и страсти, без едното да изключва другото, а само го допълва и откроява още повече. Изключително майсторска и премерена работа що се касае до това в кой момент в какво емоционално състояние да бъде поставен главният герой, кога да има действие и кога само да наблюдаваме размишленията в главата на Фиц. Ако промяната на емоциите на героите може да се сравни с мелодия, то трябва да знаете, че Робин Хоб е един от най-талантливите композитори, които са се раждали на тази земя. Да съчетаваш толкова нормални човешки чувства, които ги има у всекиго, с напълно неочакваните усещания като потапянето в Умението и Осезанието и цялото нещо да продължава да стои естествено, приемливо и незабележимо, си е сериозен успех. Освен като композитор на емоции, Робин Хоб се оказва, че владее и тайните на леенето и сплавянето на различни по характер тежки и леки метали – близост и уют с мащабност и епичност. И любов, и битки. Логична и желана завършеност на финала, без прекалената захаросаност на заложен от първите страници хепиенд. Стотици страници необяснени загадки, които биват разкрити в точния момент по приемлив начин дори за капризен читател като мен. Като цяло доста болка за любимите ни персонажи и без финални кадри на залез с руса мадама за протагониста. Справедливост за злодея, без да оцапаме с кръв ръцете на нашето момче. 

Корицата пак е рисувана през малкото междучасие и издава прекалено много, но карай да върви. 

Заключение – толкова пленяващо и приятно фентъзи не бях чел много отдавна. И крайно подценено като актив. Ако бях борсов спекулант, щях да ви кажа: Купувайте, купувайте!:)

Една прогноза: Ако по тази поредица бъде направен филм, то той ще намери много повече и по-дълготрайни почитатели от „Песен за огън и лед“. 

Няма по-трудна задача от това да се мъчиш да не мислиш за нещо. 

*** 

Какво по-хубаво от женска, която знае да убива? 

*** 

Не ми е познато нищо по-затоплящо от горещото месо, чая и вярното другарство.

Придворният убиец. Кралска поръчка – Робин Хоб

_Вълците нямат крале._

Първото нещо, което ми направи впечатление – втори том е два пъти по-дебел от „Тайните на занаята“, а това не е добре. Началото му го забравих, финалът е много интензивен, но средата има така ненавижданата от мен бозява консистенция. Недей така, Робин, не е хубаво... 

Иначе приключенията на Фиц продължават да са все така интересни. По някои теми продължаваме да не научаваме нищо (алените кораби и Претопените), но за сметка на това познаваме много от героите доста по-добре. Робин Хоб е царица на това това да показва човешката страна дори на най-необичайните събития в един измислен свят като този на Шестте херцогства. Да почувстваш истинността на разказаното, да видиш колко домашно и познато ти е всичко, макар и никога да не си живял в замък. 

Много ми хареса, че успяхме да видим как бременната престолонаследница Кетрикен боса върти меча в една от малкото битки в романа и си разпродава накитите в напразни опити да запази разпадащото се кралство. Фиц заякна достатъчно на греблата на един от бойните кораби, за да се научи да се бие прекрасно с бойна брадва (палци горе), а освен това има и известен напредък в Умението. Вълкът Нощни очи се наложи като първа дружка и важен персонаж и съм сигурен, че вълчата му гледна точка върху човешкия свят ще се хареса на много хора. Славен събра почти всички черни точки, но предполагам авторката му точи ножа чак за в третата книга. Така де, няма смисъл злото да бъде разхищавано сред невинните, а пък и по този начин по-лесно ще бъде изкоренено. Завъртяха се някои интрижки за власт, любов и други такива щуротии, но понеже ни дразнят и няма да им обърнем внимание. Някои герои бяха разкарани без да бъдат убити (например Искрен и донякъде самият Фицрицарин), което затвърждава убежденията ми в правилния подход на Робин Хоб в разказването на истории, които може да бъдат четени и от деца. Хем героите ти намаляват и можеш да опресниш интереса на читателите като въведеш нови, хем не се държиш просташки като Джордж Мартин и да избиеш симпатягите още рано-рано, а на тяхно място да въведеш в пъти повече безлични герои, на които човек даже и имената не може да запомни. 

Като цяло в „Кралска поръчка“ много хора си получиха заслуженото, но далеч не всички. Така че - напред към трети том!:)

— Да съм загубил схватка? — повтори той, все още задъхан. — Схватката не е свършила, додето не победиш, Фиц. Запомни го веднъж завинаги. Няма значение какво мисли човекът отсреща. 

*** 

Тайно, Фиц. Тайно. 

***
„Братко. Умираш ли?“ „Не. Но ме боли.“ „Почини си. Аз ще остана да пазя.“ 
*** 
Тайната остава тайна, когато я знае само един човек. 
*** 
Някои неща не могат да се решат. Пиенето ги прави много по-поносими. 
*** 
Не можем да сложим стари глави на млади рамене. 

Ад – Дан Браун

Най-мрачните места в ада са запазени за онези, които остават безразлични във време на духовна криза. 

Поредна европейска гоненица за другаря Робърт Лангдъм и новата компания фигуранти около него. Фонът е Данте Алигиери, загадката е страшна, а злодеят е доста могъщ и е трудно да бъде спрян. Още повече, че вече е умрял и е задействал събития на някакво тайно място, които ще затрият половината свят. Или поне така си мислим в началото.

Като цяло книгата издиша дори за стандартите на чичо Дан. Клишетата са повсеместни, злодеят е умопобъркан, но гениален. Добрите имат късмет и са си... просто добри. Не вярвам някога да се начудя защо лошите в американските книги и сериали винаги оставят гатанки, с които да упътват преследвачите си. В духа на тази желязна традиция търсихме буквички, размествахме текстове, намирахме скрити предмети, коридорчета и тайници, препускаме с разни превозни средства от Флоренция през Венеция към едно друго място, което повече подхожда за финал на такава глобална история. 

Ако човек реши, може и да намери някакви плюсове от прочита на тази книга. Може би основно това ще са файдата да може да се социализира със съвременниците си, които е по-вероятно да са чели „Ад“ на Дан Браун, а не нещо по-майсторско, интересно или приятно за четене. Също така човек може да си припомни или научи какви ренесансови картини и статуи има из северна Италия, разни истории за дожи, катедрали и други такива щуротийки за обща култура.

За по-ясна представа каква е тая книга и дали си струва, ето две шепи линкове към блоговете на други хора, които са я чели:

Христо, Аз чета, Ирина, Борислав, Plushok и книжарница "Хермес".

Мъртво вълнение – Майкъл Конъли

Какво ново в ЕлЕй? Хари Бош има нов партньор на мястото на пострадалата в "Ехо Парк" Киз Райдър, която пак се евакуира на по-спокойна административна работа. Младежът е от кубински произход, казва се Игнасио, а Хари упорито отказва да му вика Иги. Викат ги за случай на убийство на лекар, който работи с радиоактивен цезий, използван в лечението на някои видове рак. Работата е там, че лекарят наистина е намерен (макар и с две дупки в главата), но за сметка на това голямо количество цезий липсва. Подозренията са насочени към фигури с черни скиорски маски, които са завързали жена му гола вкъщи, снимали са я и са му пратили снимката с и-мейл, в който го заплашват и искат да изнесе за тях от болницата опасния химичен елемент. Веднага се намесва ФБР, цъфва и агент Рейчъл Уолинг, с която се помним от "Поета", "Завръщането на Поета" и "Ехо Парк", и нещата се забързват неимоверно - по мои сметки на моменти Хари караше с 200 km/h (130 mph) по лосанжелиските магистрали. Тактически отряди, специални звена за радиационна защита, терористични организации, ислямисти, фатални изгаряния от гама-лъчение и мръсни бомби, какво ли не му мина на Бош пред очите. Когато цялата история приключи за по-малко от 12 часа, той установи, че е подобрил собствения си рекорд за разкриване на убийство. Бош и този път работеше в пълен разрез с официалните полицейски предписания и правеше всичко както той си знае, за ужас на Игнасио и Рейчъл. 

Музиката в началото на романа за пореден път беше от Франк Морган - All Blues на живо в нюйоркския клуб „Джаз Стандард“, а пък в края - от Рон Картър. През 1990 басистът имал концерт с триото си в Йокохама. Дискът с изпълненията им от тогава слушаше Бош в колата си, когато мъдро реши, че не трябва да търси откраднатите ампули с цезий, а трябва да намери убиеца. Този "Малък валс" е от въпросния албум. 

А това видео пък е истинско попадение! Едва ли някой от читателите на този блог се е заинтересувал от моите скромни изследвания върху музиката в романите на Майкъл Конъли, но ето че доживях да чуя от устата на самия автор какво мисли той по темата за джаза и най-вече за Франк Морган.  

„Мъртво вълнение“ е добре като заглавие, поетично е и се връзва с финала на книгата, макар да продължава да е все така далече от оригиналното "Недоглеждането" (The Overlook). 

Обадиха му се в полунощ. Хари Бош беше буден и седеше на тъмно в хола. Обичаше да си мисли, че го прави, защото по-добре чува саксофона. Като притъпяваше едното сетиво, подсилваше другото. (Пълна позьорщина, но кажете ми защо почти никой не пише такива първи изречения в роман?) 

*** 

— Кофти начин да умреш — отбеляза партньорът му. 

Бош го погледна над бюрата и попита: 

— Знаеш ли какво научава човек в тая професия? 

— Не, какво? 

— Че няма добър начин да умреш.