неделя, октомври 29, 2017

Чамкория. Том 1 - Милен Русков

Да, знам. Поддадох се на шума, модата, обещанията. Не ме съдете прекалено строго. Ама пък от друга страна по произведенията на колко нови български автори се правят веднага и филми?

"Чамкория" засега е една книга, разделена на два тома. Засега, защото чух слухове, че щяла да бъде преработвана. Затова не може да прочетеш само единия том и да разбереш какво се случва накрая, защото историята си е една и тя е кратка и не особено специална - един шоп кара рейс от София за Боровец и коментира през личните си поглед и преживелици актуалните събития от 1925-та година. Толкова, останалите 350 страници от първия том отново са авторови размишления, прекарани през шопската призма. Защо отново ли? Ми защото то и във Възвишение си беше де факто същото, с разликата, че там беше смешен езикът, имаше справедлива национална кауза и въобще светлина и съпричастност. Докато в "Чамкория" тези работи отсъстват, а бабешкият маниер на предаване на събитията си е все същият, да ме прощава бачо Милен за израза. Да, в някой епизодичен случай може и да е интересно какво си е помислил един шофьор на рейс за политиката, управлението, финансите или каквото и да е, но в обем от ДВА ТОМА мен като цяло не ме е... интересува особено! И то барем псувните му да беха интересни, а то тоя път никаква фраза, дето да я запомниш. Чак се чудя за аргументи защо изобщо да го започвам втория том, освен да науча какво ще стане накрая с бай Славе и Джина.

Разбира се, горното е само едната страна. Като всеки шлифован скъпоценен камък романът си има и много други страни с къде по-обективни плюсове от субективния минус по-горе. В художествена форма ми бяха припомнени и изяснени събития, които в учебника по история се предадени толкова нагъсто, че не можеш да им схванеш сента. Партии, правителства, войни, дати. А така ти става по-ясно. Има интересни герои, за които ти пука какво ще им се случи. Вярно, имената бяха в повечко, пък и все с малко и фамилия, но с малко повече внимаване може и да не се изгуби човек.

Много изследване и събиране на фактология за ония години е паднало. Не знам колко години се е готвил Милен Русков, за да разкаже тая история, но добре е попълнил и уплътнил картината. Светът му е толкова истински, че няма повече накъде, то не са имена на фирми, дружества, марки, които са примесени с общоизвестните факти примерно за атентата на комунистите в "Света Неделя" или засадата им срещу царя в Арабаконак. Не знам дали хората са говорили и са се държали така по онова време, но изглежда доста достоверно.

Мале, това млад мъж е голема простотия! Това е много просто същество!
***
Младо ли е, то е тъпо, това е положението! Може много да му чатка главата за некои неща, но пак е тъпо!
***
А ония преди изборите подкупят един, натиснат друг, и разцепят опозицията, а после с малко фокуси по бюлетините спечелват изборите. Па и всичко, що е нагаждач и кариерист, гласува за тех.  Бря, бачо Милене, за такива приказки днешната власт може и да не те бие в мазето на полицията и скоропостижно да те опакова в чувал, ама като нищо ще ти прати данъчни и прокурори, а пък жълтата ѝ преса такъв мръсен образ ще ти извае, че само най-заклетите фенки няма да те ънфолнат.

6 коментара:

Анонимен каза...

Благодаря ви.Точно такова е и моето впечатление. Освен това ,да ме извини авторът,но близо 700 страници са израз на авторско безсилие. Съкратени на 300 ще избегнат старческата бъбривост и повторения, а от останалот ше ризлезе нещо като пътепис за стара София. Като софиянка ми беше интересно , но до време. Освен тожа формулата на предполагаемия успех е същата , като на Възвишение:вътрешен монолог на диалект,разбойници -герои,смешно- трагично,смърт на главния герой в края. Но докога?Аз мисля,че г-н Русков може по-добре от това.И се нуждае от добър редактор. Иначе следващата му книга може да е 1500 страници монолог. И така да бие Толстой и кой ли не. Иначе уважения за изследователската работа. Но ние говорим за литература, а не дисертация все пак.И освен Димо Казасов ,от който авторът постоянно се възхищава, в същата историческа епоха са живяли и творили Йовков и Елин Пелин, че и Херц. Нали така?
И последно-не всички читатели си падат по Бай Ганьовските цинизми и попръжни.Едва ли на тях се крепи голямата литература.

Стоян Христов каза...

Благодаря Ви за приятния и съдържателен коментар, напълно съм съгласен с Вас. Да се надяваме, че Милен Русков ще продължи да развива писателския си талант и следващите му книги наистина ще станат по-кратки и по-съдържателни.:)

Магарето каза...

Опитах се веднъж да се изкажа тук, но коментара ми се запиля из мрежата. Сега като видях, че си писал за втората част, внезапно се сетих какво исках да кажа за първата ;-)
Аз само нея прочетох и в общи линии споделям мнението/критиките ти. Държа обаче да кажа какво най-много ми хареса! Освен историята с посещението на зоологическата градина, де...
Понеже съм малко нещо неграмотна в областта на историята ни, а за този период знам отчавайщо малко, през цялото време докато четях проверявах имена в интернет. Много е впечатляващо каква голяма част от хората, за които явно има неоспорими данни, че са били замесени в убийства, днес се възхваляват като герои и горди офицери на Българската армия, погубени в първите години на мрачния комунизъм. Подозирам, че те са част от онзи толкова оплакван интелектуален елит, т. нар. цвят на нацията, който оплакваме през последните десетилетия.

Стоян Христов каза...

@Магарето
Нищо, ето че коментарът си е намерил мястото.:)
Аз също доста се почудих дали изобщо да я чета втората част и общо взето я довърших от инат.

А относно политическите убийства преди 09.09.1944, никой не крие, че е имало такива. Щом дори министър-председатели са си отивали ей така... Комунистите са тези, които крият убийствата си зад фарсове като т.нар. Народен съд и други подобни. В една нормална правова държава тези работи са недопустими, независимо кой иска да ги върши...

А пък на Панаира на книгата миналата седмица най-случайно срещнах Милен Русков, обаче не се реших да му кажа нищо критично. Може би наистина няма нужда.

Магарето каза...

Кой зад Народния съд, кой зад Закона за защита на държавата... Те все си намират зад какво/кого да се крият, въпросът е защо ние все си набелязваме някакви измислени Герои!
Иначе на Милен Русков не му се сърди, все пак явно се е усетил и виж, излиза преработено и скъсено издание ;-)

Стоян Христов каза...

Изключително погрешно и неприемливо е да се приравняват двете - смисъл, основания, законност, пострадали и т.н. Не е редно дори да стоят в едно изречение, защото от интелектуалстване, сравняване и взиране в детайли, се губи голямата картина, която е много, много различна.

А на Милен не мога да му се сърдя, защото това ще означава, че той ми е бил обещал нещо, а после не го е изпълнил, което не е вярно. Леко разочаровани бяха очакванията ми, защото просто харесвам по-друг тип разказване, но в крайна сметка Милен Русков пише и за други читатели, не само за мен, и на тях романът сигурно си им харесва в този вид.