понеделник, декември 26, 2016

Спасителят в ръжта – Джеръм Селинджър

Забележително е как се променят възприятията и вкусовете на хората с годините. Преди половин живот книгата ми се стори интересна, макар и не гениална. Помня, че забелязах нещо очевидно оригинално и интригуващо, макар вече да съм забравил какво точно. Но със сигурност имаше нещо ценно.

За съжаление нищо такова не забелязах сега. Признах му други неща на автора - особеният стил, маниерът възрастен писател да ти разказва от първо лице от името на тийнейджър, да изглежда достоверно и да му повярваш. Да се потопиш в обърканата му детска глава и да потвърдиш, че да, наистина тийнейджърите са си такива. Езикът, претъпкан с модерни за тогава паразитни думички.

Обаче не ми хареса историята. Както и друг път съм казвал, аз харесвам да има някаква случка, а още по-добре е тя да бъде интересна, да намеря смисъл в нея и да почерпя нещо за себе си. Което е трудничко, когато четеш история за един богат 16-годишен лигльо, който е изключен от всички възможни училища, защото го мързи, та го боли. Ама не му се ходело на училище, не искал да чете по разните предмети. Дай му да снове с таксита насам-натам из Ню Йорк, да звъни на разни хора, да пие, да харчи за глупости, а през цялото време в бедната му зелена тиква да е пълна каша. История без начало и без край, объркани мисли, довели до объркани действия. Ако ставаше дума за истински човек, бих препоръчал да му спрат парите, да го запишат в държавно училище и да върши някаква тежка физическа работа всеки ден. Това е излекувало не един и двама такива шарани.

Както и да е, явно светът е имал нужда от това. А иначе Селинджър има и по-трезви текстове, които може да се припомнят скоро.

Аудиоверсията, която слушах, беше четена отново от благородната Стаси.

Ето някои други читатели с по-класически виждания за същата книга като един друг машинен инженер, Станислава и Ламота.

Няма коментари: