четвъртък, януари 21, 2016

Резерватът на таласъмите – Клифърд Саймък

Нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо назаем.

Не, не става дума за сватбарски ритуали, а за нов прочит на стара книга със синя корица, която някой ми е дал назаем. В един хубав ден миналата есен младата ми още страст към занаятчийските бири беше посрещната от колега с:

- И много внимавай с тролите под моста, да не стане като със сладката октомврийска бира на таласъмите.
- ?!?
- От "Резерватът на таласъмите", бе.

Университетски преподавател се прибира вкъщи от междугалактическо пътешествие, но се оказва, че негово копие вече се е прибрало преди две седмици и дори вече е загинало при нещастен инцидент. Класическо сай-фай с крими загадка, ще кажете. Да, ама не съвсем, защото после ще научите, че на тази Земя, освен портали за пътувания, в специален резерват съществуват и троли, феи, таласъми, банши и какви ли не други същества, които освен за оригиналност, претендират и да са по-стари от човешкия род. И може би си спомнят нещо важно от древните времена преди появата на човека... Но и това не е всичко, защото има и пътуване във времето! Освен това лични срещи с Шекспир, със загадъчна прастара раса и озадачаваща търговска оферта, която трудно може да се отхвърли. И доста смешки, на всичкото отгоре.:)

Някъде писало, че това е най-веселата книга на Саймък. Не знам, далече съм от това да ги знам всичките, още повече, че той доста е пописал. Но не може да му се отрекат майтапчийските нотки - с университетската политика, с модерната наука, със суеверията. Освен всичко друго, това е човек, който е спечелил с творбите си три награди Хюго и една Небюла, което може да се тълкува, че е три пъти по-харесван от феновете, отколкото от колегите си. Сред последните е бил обаче изключително близък с Айзък Азимов.

- Момчета, не искате лед, нали? - запита той. - Само разводнява питието. А освен това и нямам.
***
Огънят мънкаше нещо в комина.

Няма коментари: