понеделник, май 11, 2015

Диамантената колесница – Борис Акунин

Най-лошото е, щом
тоз, който знае всичко,
не отговори.

Романът е №11 по ред от приключенията на Ераст Фандорин, но хронологически действието е от самото начало на следователската му кариера. В разгара на Руско-японската война (1904-1905) дълбоко в територията на Русия се случват някои загадъчни произшествия, които по-мнително око би разгледало като саботажи. На Ераст Фандорин е възложено да установи дали всичко е случайност, или японското разузнаване е внедрило агенти за подривна дейност. Но дори и извършителите да са наистина чужди агенти, те са доста странни и почти неуловими.

За да схванем обаче защо другарят Фандорин разбира толкова от японските работи, действието ни връща през 1878, веднага след премеждията му в Руско-турската война („Турски гамбит“), когато е изпратен като заместник-консул в Йокохама, Япония. Пламенният му младежки нрав и любопитството му го тласкат в поредица от опасности, в които се сблъсква със самураи, нинджи, атентати, заговори, засади, нечувани бойни изкуства и въобще се просвещава по много далекоизточни въпроси. Разбира се, както подобава, най-изненадващият финт е оставен за накрая, внимавайте много.:)

Не знам кой е класифицирал романа като „масова литература за интелектуалци“, но според мен интелектуалният елемент доста удачно би могъл да бъде заменен със „за юноши“. Купищата опасни приключения, включително онези по тънката част, в които се накисва главният герой, според мен биха допаднали идеално на тинейджърското войнство, както и на  всички онези, които вътрешно сме останали на тази възраст.

А Борис Акунин всъщност бил грузинец с оригинално име Григорий Чхартишвили и е завършил японска филология. Разбирам го за псевдонима.:)

Ераст Петрович си помисли, че мъжът, дори да има най-мирната професия, вземе ли веднъж оръжие в ръка, никога не забравя това усещане.

Няма коментари: