Еон – Грег Беър

Тялото е тигър, а дракон е умът. Нахрани единия, за да запазиш другия.

Романът е рожба на далечната 1985, когато противопоставянето Запад срещу СССР е било основна тема. Съответно и реминисценцията с „Рама“ на Артър Кларк е пречупена вече през призмата на Студената война. Как биха реагирали и едните, и другите, ако в околоземна орбита се появи гигантски кух астероид, в чиято вътрешност са поместени цели празни градове. Кой е построил този цилиндричен свят, защо, кога? Чия собственост е той и какво може да се почерпи от него? Може ли да се избегне планетарното унищожение от евентуална ядрена война или всяка цивилизация е обречена да приключи дотам?

Книгата не е особено лесна за проследяване и проумяване, особено като идеи и обяснения за съществуването на Пътя. На мен чисто физически ми е трудно да си представя темата с множеството вселени и връзките между тях, макар да не мога да отрека, че логиката на автора макар и в опростен вид беше ясно проследима. Това ми е като да се опитвам да мисля многодимензионално в познатото ми и уютно 4D.

Чисто субективно малко ме подразни моментът, когато авторът заряза така хубавото действие с колонизаторите на Камъка и препирните помежду им, и ни завря в обществото от бъдещето, което така се беше оплело в политически интриги, адвокати и дизайнерски апартаменти, че направо беше постигнало световен рекорд по противност. И ни остави там, за да се борим със секти, раси, недомлъвки и не на последно място с края на света. Интересното обаче беше, че различните герои избраха различни решения с различен краен резултат, като всичките бяха разбираеми и оптимистични.

След успеха на „Еон“ Грег Беър логично продължава да пише за Пътя и изкуствените вселени и до 1999 е успял да издаде три продължения. Българската корица няма да коментирам.

Благодарностите този път са изцяло за А, който ми запали интереса по книгата само в рамките на едно слизане по камъните под Мальовица. :)