понеделник, април 20, 2015

Когато дойде паякът – Джеймс Патерсън

Поради застрашителното намаляване на непрочетените романи от гуруто на криминалните трилъри Майкъл Конъли се принудих да се отправям на изследователски експедиции в какви ли не посоки в търсене на заместител. Някои от опитите ми не бяха достатъчно удовлетворителни, но Джеймс Патерсън компенсира всички други и ги надскочи дори без засилка. Твърде, твърде добър...

Но хайде по същество. Нашето момче се казва Алекс Крос – черен, як фитнес маниак, живее с баба си и двете си деца в Югоизточния квартал на Вашингтон (при негрите). Във филмите по романите на Патерсън за детектив Алекс Крос едноименната роля се играе от Морган Фрийман, макар описанието да прилича повече като за Лорънс Фишбърн или в краен случай за Уил Смит. Та този Алекс, тази планина от мускули, освен всичкото е и дипломиран психолог. (Не смятате ли, че днешното общество страда от видимо излишно количество психолози?)

От добре охранявано училище за деца на дипломати изчезват момченце и момиченце, а похитител е учителят им по математика – Гари Сонеджи. Откуп – преследване – труп - следите се губят – арести – нищо – ни откуп, ни деца. Привидно заплетена работа, която обаче ако проследиш достатъчно внимателно, ще започнат да ти се изясняват някои неща. Изумителни преструвки от страна на престъпниците, които сякаш не играят роля, а са напълно естествени.

Когато в началото надникнахме за малко в богаташкото училище, заварихме дечицата да пеят „Бърза кола“ на Трейси Чапман. Поредна демонстрация на упадъка на капиталистическо общество. За такова нещо в братска Русия директно уволняват и закриват, даам. Но шегата настрана, музиката в романа наистина се забелязва и прави подозрително приятно впечатление. Алекс Крос лично дрънка на пианото, когато нещо го тормози, и само за информация на „Колибри“: твърде вероятно е Лейди Дей да не е име на песен, а прякор на Били Холидей, която по принцип изпълнява изброените след това песни The Man I Love, For All We Know и That's Life I Guess. Гершуин и Сам Люис, майна, няма 6–5. :)

Имаше на едно място в текста, където главният герой споменаваше, че освен дето блъска всеки ден във фитнеса, редовно практикува и „протягания“. Което евентуално би могло да бъде обяснено с хубавата българска дума стречинг.

Много силен трилър с всичките му изненади и обрати даже за мен, който съм обръгнал на такива работи и съм гледал филма 2-3 пъти. Продължавам да чета нататък приключенията на Алекс Крос, защото такова чудо просто не е за изпускане – супер як главен герой, мадами по монокини, хубава музика, напрежение и интересни разследвания. Какво повече може да иска човек? :)

В повечето случаи се старая да се държа разумно и тактично. Това е един от недостатъците на характера ми.
***
Отпуснах се обратно в леглото и се загледах в тавана. Плачеше за боядисване. Мен ме чакаше. Край няма, когато си собственик.
***
Четеше „Уошингтън Поуст“, който ни го носи един мъж на име Уошингтън — ако щете, вярвайте. Всеки понеделник господин Уошингтън закусва с Нана.
***

Изведнъж всички заговорихме едновременно. Поне двама крещяха. Страхотно парти.

1 коментар:

almaak каза...

има два варианта - или са твърде малко психолозите ирл или са цели тълпи и никаква работа не вършат. аз така ги виждам нещата ;)