понеделник, февруари 23, 2015

Могили, храмове, гробници: записки на един могилар - Георги Китов

Изключително трудно дочетох тази книга, нищо, че има много картинки. Много факти, дати, подробности, хора, места. Четивото има вид на лични мемоари и затова е практически невъзможно да се проследи внимателно и да се запомни. У мен остана обаче общо фоново впечатление, което беше много ценно. 

Аз не съм някакъв ограничен националист или шовинист, който по липса на информация за значимостта на другите е прегърнал патриотарстването като най-висша кауза. Дори напротив. Не ме изкушава взирането в „народното“, а етнографските музеи ми се струват едно от най-скучните неща след изобретяването на поп-фолка и леопардовата щампа. Хора, моля ви, мислете малко по-мащабно. Затова предполагам, че щом аз съм останал впечатлен от значимостта на тракийското наследство, което е разкопал Китов, представете си за каква висока стойност на находките говорим. 

Но както и да е, колкото и да е кофти за четене, тази книга има много важно значение като фактология. Тя издава планетарното значение на една цивилизация, на чиято територия имаме късмета да благоденстваме и ние днес. Ще го кажа просто, за да е разбираемо:
  • България е на трето място в Европа по мащаби и стойност на културно-историческото си наследство. По разбираеми причини на първо и второ място са Италия и Гърция. Представяте ли си, ние с вас живеем на най-важното и стойностно място след Рим и Елада? 
  • В България е намерено най-старото обработено злато в света. Тук са работили виртуозни майстори 15 века преди Микенската цивилизация. 
  • Пловдив е най-старият жив град в Европа и шести в света. 
  • Европа като географско място и като генофонд е заселена от хора, дошли от тук, през Тракия. 
  • Когато Западна Европа е била царство на зелките и дивите прасета, на територията на днешна България е имало високо развита човешка цивилизация. 
Това са факти. И доказателствата за тях са пръснати из територията на цяла България. Десетки са местата, на които можете да се убедите лично какви впечатляващи паметници са оставили траките след себе си. Без световен аналог за епохата си. Гърция заради една гробница в Микена е пробила трапове, та потокът от стотици хиляди туристи да не спира да тече. Гробници на владетели и религиозни храмове от този калибър, че и къде по-разнообразни, в Долината на тракийските царе има с лопата да ги ринеш. Кой знае за тях? Една шепа специалисти. Може ли да се разгледат? Срамно малък брой. А другите? Бурени и разруха.

Затова вдъхновен от културните богатства в книгата, реших да си направя една карта с най-важните обекти от Китовите разкопки и едно по едно да обиколя всичките места. Пък да видим какво ще излезе.

Послеписът на тази книга е от януари 2008. През септември същата година по време на разкопки в Старосел Георги Китов получава инфаркт и умира на място.

Като гледам това ревю се получи едно такова, че в него няма нищо конкретно за Китов и намерените от него съкровища. Но какво да се прави, това бяха първите впечатления. :)

1 коментар:

Слави Ганев каза...

Не мисля, че изобщо може да се говори за национализъм във връзка с тези открития. Фактатите са си факти (поне съгласно откритото до момента) и те не се отнасят за българите, а за хората, живели преди нас по тези земи. Да ни е интересно да говорим за тях, да ги проучваме, да имам интерес и дори да се гордеем с това, че можем да го правим, си е най-нормално човешко чувство на любопитство и желание да породиш любопитство у някой друг :) Съкровището от Варненския некропол е нещо забележително, което доказва, че онзи мистериозен народ е имал добри познания по геометрия, което според мен е най-интересното и значимо от всичко.