За ползата от алкохолизма - Михаил Булгаков

Неизмеримо смешни фейлетони и разкази, които младият тогава Булгаков е писал през 20-те години на миналия век. Невръстните години на любимия на целия български народ Съветски съюз вероятно са били така странни и страшни, че спокойно може да ги наречем Най-великия експеримент на века. Объркват се нрави, граници, общество, ред, променя се какво ли не, но страстната любов на руския човек към пиенето си остава непоклатима. Тя е и обобщаващото начало на разказите в сборника и понеже ни е така позната и разбираема, веднага разказите придобиват свойски смешен вид. Те дават съвсем различна и донякъде нова за повечето хора гледна точка на оцеляването на руския народ в тези години.

От две прочетени негови книги, които са така различни една от друга („Майстора и Маргарита“ и тази за пияните руснаци), не мога да преценя коя е типичната за Булгаков и коя е изключението, но силно се надявам по принцип да е писал както в този сборник, защото страшно ми се чете още от същото. Препоръчвам я с две ръце!

Ех, може, разбира се, да възникнат недоразумения с жената, след втората бутилка например. Но и не ставай магаре. Бе не я влачи по улицата за косата! Кому е притрябвало? Жената обича да я бият вкъщи.

***

Изобщо Жуков е интелигентен човек, съзнателна личност, той даже е абониран за вестник, може ли той истински да удари? А сега вижте пазачката _(всички гледат с любопитство пазачката)_. Това пред нас какво е? Физиономия… _(Разперва ръце на цял аршин)_. Ей такова физиономище! Ами ръцете! Краката! Не жена, а същински чугунен паметник. Бе нея, ако я удариш с юмрук, юмрукът ти ще окапе. Нея с ръжен трябва да я бият!

***

С влаковете винаги е така: пътува, пътува и току се забие в някой толкова затънтен край, че там няма друго освен гори и културни дейци.

***

Нашият живот, ако и да не е столичен, е все пак интересен, възлов живот, понеже при нас стават невероятен брой произшествия, едно от друго по–смайващи.

***

Пред него изплувало личицето на законната Мария и гласчето й попитало:

— Ти к’во се разхождаш по долни гащи бе, идиот?

— Ти само виж, Манюшка, какви ботуши ми отпусна вълшебникът — кротко изписукал Хикин.

— Вълшебник ли?! — извикала съпругата. — Ох, майчице, на тоя пияница вече вълшебници му се привиждат. Не гледаш ли, че си бос като насекомо, алкохолик нещастен. Я се огледай в някоя локва.

За същите произведения коментари можете да прочетете и при други хора – например Копо, Сула и в Книгостен.