Чудовището Хоклайн. Едно сомбреро пада от небето - Ричард Бротиган

Открай време подозирам авторите от поредицата малки бели книжки „Панорама“ в наднормени количества шантавост. Имам чувството, че изискването, за да те издадат в тази поредица, е било да те бие сачмата в една или друга посока. Ричард Бротиган не само, че не прави изключение, ами и направо изпъква.

Наричат първото произведение за чудовището „готически уестърн“. На мен такова название ми се види лекичко неподходящо, защото макар да има двама наемни убийци, които са пазарени за специална мокра поръчка, то уестърнското начало като че ли приключва дотук. А пък готическото е още по-малко. Ненормално, психеделично повествование, с което уж на майтап се пълни главата на читателя с разни абсурди. Някои от тях наистина са смешни, но явно за мен не достатъчно, че да компенсират цялостното чувство на ненужно объркване. Близначки, които остават без дрехи или си забравят мисълта по волята на Чудовището, родено от Химикалите (може би все пак трябва да отбележим, че близначките светкавично оставаха по без дрехи и без чужда помощ, а беше достатъчно само да се мерне някой отзивчив каубой наоколо), гигантски иконом, погребан в куфар, къща, в която цари студ и мраз, а около нея времето е нормално и други такива. Уикипедията обяснява някои неща, потвърждавайки, че Бротиган е бил дългогодишен образцов алкохолик със самоубийствени мании. А, и понеже това му е било малко – пръв приятел на Керуак, разбираш ли.

Историята за сомбрерото не пада по-долу и затвърждава впечатлението за хлопащата дъска на Бротиган. В едно американско градче от небето паднало сомбреро, а кметът, неговият братовчед и един безработен били единствените свидетели, после се побъркали и всички в града се сбили. Дошла полиция, армия и в калабалъка паднали хиляди убити, докато през цялото време кметът не спирал да рецитира номера на колата си. Всичко това се родило на листа на някакъв писател, който не можел да спи, защото го било яд, че една японка, която му се явява бивша приятелка, го е зарязала. През цялото действие периодично се откъсваме от боевете и наблюдаваме ту писателя, който се чуди какво да яде, ту японката, която през цялото време спи. Нали усещате, че нещо не е баш като както си ги мислим тия работи ние с вас?

Върхът на всичкото е някакъв идиотски коментар на задната корица, който трябва да засили класовата ни омраза към загниващия капитализъм:

Във фантасмагоричния свят на Бротиган е скрит ключ към истината за Америка на 70-те години, истината за обезчовечаването, насилието и краха на хуманистичните илюзии.

Преустановявам четенето на книжки от библиотека „Панорама“. Срок – безсрочен.