вторник, септември 23, 2014

Зад нас е Москва – Баурджан Момиш-ули

Момиш-ули е казах, командир на батальон по време на битката за Москва през Втората световна, а впоследствие и писател.

В неговата книга няма почти нищо художествено. Няма почти никаква пропаганда, само разкази за битките от първо лице. Делово, по същество. С всичките му удачни или погрешни решения и последвали от това успехи или усложнения. Събитията обаче са толкова интензивни и толкова драматични, че няма нужда от никаква украса. Отчаяната отбрана на хора, които знаят, че вече няма накъде да отстъпват. Там в битката те още не са никакви герои, но са достатъчно измъчени и озверели. Хилядите самоубийствени камикадзе-акции на хора, които едва говорят руски, са помогнали да се забави по-добре подготвената и въоръжена немска армия дотолкова, че да настъпи разгарът на руската зима. Заповедите за задържане на дадена позиция, село или мост са се измервали с дни. „Дръжте тази 4 дни, после отстъпете и дръжте следващата още 2. По-следващата още 3...“ И така, докато в списъка на генералите с най-голям принос за обръщане на хода на войната не било включено и името на Генерал Мороз.

Направи ми впечатление какви хора са бранили последната отсечка преди Москва в прочутия полк на генерал Панфилов, как са го черпили пилаф и водка от манерката и на какви езици са се разбирали. Киргизи, казаци, узбеки, татари, казахи, украинци, таджики са мрели като мухи докато бранят нещо абстрактно - град, в който дори не са ходили. Няма да коментирам какво са получили по-късно тези народи от Москва.

Битката за Москва е една от най-мащабните битки в историята на човечеството по брой на участниците и по понесени загуби. Тя е и единствената от големите битки през Втората световна, която немската армия губи, въпреки че има числено преимущество в хора и техника.

Ще се чете още по темата и най-вероятно ще продължа пак с боевете по Волоколамското шосе.

Няма коментари: