петък, август 22, 2014

Бряг – Станислава Ивкова

Стъпките към прошката са безшумни.

Наскоро четох някъде, че съвременната българска литература страда от хроничен недостиг на къси литературни форми и разнообразие. Споделям и двете. Книгата на Станислава Ивкова притежава и двете изброени достойнства – кратка е (само 126 странички) и е различна (нов за мен маниер на поднасяне на сюжетната нишка и акцентиране на важното). Може да се разказва почти само за жени и техните гледни точки за нещата от живота, но в никой случай няма да ви хрумне да я класифицирате като чик-лит. Защото на никой чик няма да хрумне да чете и хареса такъв лит.

Преразказването на тази книга може да бъде също кратко – две приятелки с кариери и не толкова със семейства периодично си лекуват душите при дърта бабичка-гъркиня на гръцкото море. Тя ги слуша и им говори, а морето някак ги успокоява, за да се завърнат към нормалния си живот. Няма единствена драма, пикове, обрати. Действието се развива преди ние да се включим и ще продължава и след като прочетем книгата.

А може да бъде и по-сложно, ако човек се замисли върху акцентите и смисъла на основополагащата изненада на финала. Описанията на двете главни героини са толкова убедителни и с толкова реалистичен привкус, че човек вероятно с право може да предположи, че голяма част от разказаното е и преживяно. Няма значение дали лично или чрез близки хора, но е факт, че създава ефект на съзаклятническа атмосфера между авторката и читателя. На доверие, че разказаното е истинско, че тези работи ги има и се случват на нормалните хора. Да си създават сами проблеми и да живеят с тях с години. За събиранията и разделите, за децата и родителите, за прошката, за битовата магия на лобното място на разбунтувалите се титани, което днешните българи заобичахме под името Халкидики.

Много приятно впечатление правят стилната корица и положеният труд от страна на редактор, художник, графичен дизайнер. Може би чашата на щастието би била с един пръст по-пълна, ако към тяхната компания е бил привлечен и коректор.

И понеже отвсякъде се вижда колко много авторката обича и умее да разказва за и на хората, вероятно скоро след успеха на тази (виж страничката на книгата във фейсбук) може да очакваме и нова нейна книга. Затова - успех и до скоро! :)

P.S. Благодарностите ми към Станислава Ивкова освен за така любезно предоставената книга са и за сероизното отношение. Най-общо към начинания, хора и дори герои.

Вярваш, че правиш нещо за другите, а те си страдат през цялото време.

2 коментара:

Vеneta Guneva каза...

А бихте ли уточнили как по-точно се усеща липсата на коректора в компанията?

Стоян Христов каза...

Разбира се, г-жо Гунева,
на последната страница на книгата си правят компания няколко души: Мила Вълкова (редактор), Иван Гаков (художник) и Венета Гунева (графичен дизайн). Не е посочен коректор. Разбира се, нищо не пречи да сте ползвали услугите на такъв, а просто да не е споменат.
Освен това из текста забелязах на 2-3 места дреболии, които не са нищо особено, но явно са ми направили впечатление. Мисля, че едното беше затваряне на кавичките на нечия мисъл преди точката за край на изречението (стр.18, стр.50,...), а другото - пропуснати запетайки и някаква тавтология. Струва ми се също, че неколкократното повтаряне на изрази от рода на "разтропана докторица" не прави добра услуга на текста.:)