сряда, ноември 27, 2013

Мъртвата зона - Стивън Кинг

Домашна, уютна, съвсем в духа на ранните романи на автора. Какво биха направили обикновени хора в необикновени ситуации. Без нищо страшно или плашещо. Само с едно-едничко миниатюрно фантастично допускане - какво би било, ако един скромен и добър по душа млад човек, учител в провинциално градче с леко шантави родители и с чисто нова приятелка, пострада в катастрофа и в резултат от мозъчна травма започне да вижда миналото и бъдещето на всеки, когото докосне? 

През цялото време напразно подозирах Стивън Кинг, че ще прати това изстрадало момче да обира с дарбата си казината във Вегас. Наистина напразно, защото се оказа, че му е отредена по-важна и по-драматична съдба. Каква точно - това почти сигурно няма да заподозрете. Аз поне не можах.:)

Може би основната дилема, която ни задава авторът, е какво бихме направили ние, ако знаем какво ще бъде бъдещето и имаме шанс да го поправим преди още да се е случило. Например: 
„Ако можеше да се вмъкнеш в някаква машина на времето и да се върнеш в 1932 г., би ли убил Хитлер?“
Това прилича малко на трудните въпроси, пред които редовно застават силно етичните герои на братята Стругацки в книгите от същото време (края на 70те). Така че може и времето да е било такова, през 2013 книга с такава основна идея едва ли би била особено продаваема. За щастие обаче хората, които четат с удоволствие Стивън Кинг и съответно се вълнуват от проблеми и герои като неговите, сме от същата епоха. Затова - прочетете я, набори, ще ви хареса!:)

5 коментара:

Orehovka каза...

В моя случай шантавото обстоятелство около тази книга е, че баща ми ми я подари, защото помислил, че става дума за политически екшън. Изданието имаше грозна зелена корица от мукава и предговор от Димитри Иванов (политическият коментатор във "Всяка неделя" от Татово време). За заблуда на читателя, Димитри беше посветил няколко тежки страници с дребен шрифт на надигащият се фашизъм в Америка. Сигурно не трябва да съжалявам, защото иначе баща ми никога не би ме снабдил доброволно с такава литература. Вероятно това издание е било и първото на български (добре, че следващите бяха пуснати от малко по-адекватни издатели). Иначе накрая доста плаках.

Стоян Христов каза...

Отне ми малко време, докато се сетя къде е видял Димитри Иванов фашизъм в тази книга, но като се съсредоточих и ми се получи. Както е модерно да се коментират такива неща напоследък - KLETA MAJKA BALGARIQ.:)

Аз накрая не плаках, сигурно защото я четох в друга възраст, а пък и от самото начало емоционално бях подготвен какво ще му се случи на нашето момче. Това беше най-логичната развръзка...

Анонимен каза...

Чудесна книга, братле. Както и всички останали на Кинг, които не са в жанра хорър.

Когато рефрешнеш от тази, силно препоръчвам "Бягащият човек" и "Дългата разходка".

А

Стоян Христов каза...

Мерси за препоръката, аз съм чел тези като юноша бледен, но безспорно са от категорията, която си заслужава препрочитане.

"Дългата разходка" даже я принтихме с един състудент и я изчете сума народ на А4, подвързана със спирала.:)

Unknown каза...

Дългата разходка е уникална книга различна от това което Кинг ни е предоставял до сега .В момента чета Мъртва зона и съм наистина впечатлен пак от тънката разлика в жанра и стила на Кинг ама наистина препоръчвам Дългата разходка -уникално четиво!