Романтично-криминална история за една набедена за крадене скъпа картина с участието на красива млада секретарка, крайно добродушен и също толкова наивен месар на възраст, млад и нахален хубавец с първоначално неясни мотиви, представящ се под името Руди, и много бандити. Ама от най-лошите бандити, нали се сещате, с клепнали уши, червени носове, сини очила и щанга в ръкава? Дори така прекрасно започваща история би била почти нищо без преследване с таксита, автобуси, влакове и фериботи, объркани самоличности, фалшиви бради, изгасващи внезапно светлини и бой с крака от столове. За щастие всички тези насъщни елементи са налице, а освен тях има и още 2-3, които обаче не мога да спомена без да разкрия финта на някой от многобройните обрати на действието.
Езикът и смешките са от вече патентованото от Кестнер високо качество. Прекрасен лек и кратък роман за забавление и разтуха без нито един намек за сериозни философски или житейски проблеми, или някакви други подобни глупости.
Споменах ли, че линията на действието се движи на зиг-заг заради постоянните обрати?
ps. Не намирате ли, че по използван инструментариум за конструиране на хумористичен персонаж Ерих Кестнер и Йордан Попов си приличат заради "Чувствителния месар" на единия и "Пчеларят злодей" на другия?
Споменах ли, че линията на действието се движи на зиг-заг заради постоянните обрати?
ps. Не намирате ли, че по използван инструментариум за конструиране на хумористичен персонаж Ерих Кестнер и Йордан Попов си приличат заради "Чувствителния месар" на единия и "Пчеларят злодей" на другия?
Няма коментари:
Публикуване на коментар