Вие сигурно се шегувате, г-н Файнман – Ричард Файнман

Белята на компютрите е, че човек започва да си играе с тях.

 

Потърсих книгата, защото се оказа, че от някаква класация за американски топ четива само нея не съм чел. Дори не знаех някой познат да я е пробвал или най-малкото какво представлява. Във въпросната класация бях с резултат 9/10 и реших да отметна и десетата, която се оказа не роман, а чисто биографична.  

Файнман е евреин, американски физик и нобелов лауреат. Работил е по много интересни и важни теми като проекта „Манхатън”, дълбините на квантовата механика, разгадаването на йероглифите на маите и какво ли още не. 

Може да ви направи впечатление, че заниманията му изглеждат разпокъсани, разностранни и без връзка помежду им. Това е защото винаги се занимава само с онова, което му е интересно в момента. Поправя радио апарати, отива за година да свири на барабан в една от школите по самба в Рио. Смята уравнения, описващи въртящи се чинии, измисля начини за отваряне на различни ключалки без ключ, изследва собствените си сънища, редовно ходи да се забавлява със стриптизьорките във Вегас. За този човек казват, че е един от най-великите умове след Айнщайн. 

Забавно беше как докато работи в Лос Аламос по атомната бомба, с жена му (която е на легло в близка болница и скоро ще умре от туберкулоза) са си играли игрички с военната цензура. Отвъд желязната завеса просто биха ги разстреляли. След като първо ги уморят от глад и бой, разбира се. 

В един момент от преподаването му в университета Корнел установил, че не му се занимава с научна работа. Защото бил спрял да си играе. Заиграл се с нещо странично, което било безполезно, но пък му било интересно, и нещата отпецнали. 

По едно време в Лос Аламос нямали достатъчно мощни сметачни машини. Затова обединили по-прости, които си предавали резултата от сметките една на друга. За да изпробват новия метод, първо наредили момичета на бюра в разни стаи и всяка смятала нещо просто, записвала го на листче и го предавала на следващата. Така като подадеш листче със заданието в първата стая, получаваш листче с отговора от последната. Въпросните момичета са изглеждали като тези по-долу, които си тръгват след края на смяната в Оук Ридж, където са обогатявали урана. На тях Дик Файнман ходел да им изнася лекции по безопасност на труда.:) 

Интересен беше урокът, който беше научил покрай мацките от бара – никога не им купувай нищо, ако искаш същата вечер да получиш друго в замяна. 

Любимата дума на Файнман е peculiar.:) 

Не мога да разбера хората, които учат без да разбират. Те учат механично, наизуст, а това знание е толкова крехко! 

*** 

Така изведнъж открих нещо ново за биологията: много е лесно да намериш въпрос, който е интересен и никой не може да му отговори. Във физиката се налага доста да се задълбочиш, преди да си в състояние да зададеш интересен въпрос, на който хората не могат да отговорят. 

*** 

Това е белята да се занимаваш с неща извън твоята сфера: Не ги взимаш на сериозно. 

*** 

Както виждате, аз все се опитвах да поправям хората. 

*** 

Тръпката е да видиш докъде можеш да стигнеш. 

*** 

Разбрах, че картините се продават, не за да направиш пари от тях, а за да си сигурен, че ще се окажат в дома на някой, който наистина ги иска, някой, който би се почувствал зле, ако ги няма. Това беше интересното. 

*** 

Но тогава разбрах, че тези хора не бяха навътре в науката, те не я разбираха. Не разбираха технологиите, не разбираха собственото си съвремие. 

*** 

Японците вярваха, че единствения начин да вървят напред е децата им да са по-добре образовани, отколкото са били те.