SSDD - Same Shit, Different Day
Установих, че е много тъпо да се опитвам да преразказвам за какво разказва Стивън Кинг. Излиза детско и безинтересно. А когато го разказва той е толкова убедително и вълнуващо.
Този път историята е за четири момчета от Дери, приятели за цял живот, буквално. Животът им е силно повлиян от петия в компанията – Дъдитс, момче със синдром на Даун, което четиримата спасяват от гаврещи се с него гимназисти. (Сега как да разкажа за Дирята от миналото, която започват да виждат те, за наченките на телепатия помежду им, за капана за сънища в ловната им хижа? По-добре да не ги казвам, че ще изглежда несериозно.) После действието се пренася след 20 години, когато в района, където момчетата традиционно всяка есен ходят на лов, пристигат извънземните – разумна плесен, която ползва хората като гостоприемници. Разбира се военните веднагически отцепват района и избиват мало и голямо, за да не се разпростре заразата. Има много стрелба, бойни хеликоптери и един главен и неоспорим злодей. Някой умира, някой оцелява, злото е преборено със сетни сили.
Предизвикателствата са обичайни - средностатистически провинциални момчета спасяват безпомощните, спасяват света, жертват себе си за приятелите. Неща, които са се случвали на всеки, и сигурно затова емоциите на замесените изглеждат толкова истински.
Хубава книга, но само за фенове на автора и жанра. По-сериозно и по-подробно за нея – тук.
Този път историята е за четири момчета от Дери, приятели за цял живот, буквално. Животът им е силно повлиян от петия в компанията – Дъдитс, момче със синдром на Даун, което четиримата спасяват от гаврещи се с него гимназисти. (Сега как да разкажа за Дирята от миналото, която започват да виждат те, за наченките на телепатия помежду им, за капана за сънища в ловната им хижа? По-добре да не ги казвам, че ще изглежда несериозно.) После действието се пренася след 20 години, когато в района, където момчетата традиционно всяка есен ходят на лов, пристигат извънземните – разумна плесен, която ползва хората като гостоприемници. Разбира се военните веднагически отцепват района и избиват мало и голямо, за да не се разпростре заразата. Има много стрелба, бойни хеликоптери и един главен и неоспорим злодей. Някой умира, някой оцелява, злото е преборено със сетни сили.
Предизвикателствата са обичайни - средностатистически провинциални момчета спасяват безпомощните, спасяват света, жертват себе си за приятелите. Неща, които са се случвали на всеки, и сигурно затова емоциите на замесените изглеждат толкова истински.
Хубава книга, но само за фенове на автора и жанра. По-сериозно и по-подробно за нея – тук.
2 коментара:
На мен книгата ми хареса.
Изненадващо, защото обикновено когато съм гледала филма по дадено произведение, после нещо не оставам очарована.
Бях писала за нея в "Едно ми е стивънкингово..."
:)
Ае, Кинг е Голям!
То и на мен ми хареса, няма две мнения.:)
А аз всъщност се запалих да я чета, понеже филмът много ми хареса. И недоумявах как може такъв бисер никой да не ще да го върти по кабеларките и никой да не ще да каже две похвални думи съответно пък за книгата.:)
Публикуване на коментар