сряда, март 21, 2007

Вавилон–17 - Самюъл Дилейни

If You Want to be Understood...Listen
Ако искаш да те разберат – слушай.
“Вавилон”

(Силно се съмнявам това мото да е случайно, съвпадението е прекалено голямо.)

Брей! Изпотих се леко, пулсът ми се качи (докато го мерех, се поуспокои до към 80, при нормален за мен 60) и не знам колко пъти щях да си захапя езика, а не дъвката. Имам чувството, че дозите адреналин и други подобни стимуланти, циркулиращи из мен, са се увеличили забележимо – рефлексите ми са забързани, чувствителността на болка – понижена (току-що се ощипах за проверка), а решенията и преценките на последиците ги правя светкавично.

Какво да ви кажа, просто книга–шедьовър! Мастърпийс! Дилейни много внимателно пипа по тънките струни. Внушава идеи и настроения почти директно на мозъка (DNC без жица, уж оптично, през символите на кирилицата, и пак го чувствам като директно), и то премерено – нито повече, нито по-малко от необходимото. Езиковото му инженерство е толкова професионално, че работи даже и през превода.
В тази скромна по размери книжка има всичко. Тя е всичко. Тя е бъдеще и настояще, технологии и човещина, война и любов, смърт и естетика, престъпници и месии, и най-вече – същност и форма. (Пристрастил съм се към това изброяване, ей…)
И най-красивото признание между два интелекта:

“Аз съм формата, а ти си същността.”

Този роман дава отговорите още преди да си задал въпросите. И тези отговори се плъзват в ума ти и застават на точните си места, все едно винаги са си били там. Не преобръщат светове, не повеждат революции, те просто премахват подозренията и съмненията и наливат сигурност и разбиране.
Самюъл Дилейни = Майстор, какво да обяснявам повече, по-еднозначно не мога да го кажа.
Още не мога да си простя, как съм могъл да забравя заглавието и името на автора при предишния прочит.

А в книгата става дума за мащабни терористични актове в бъдещето, война между земляните и завоевателите, най-унищожителното оръжие на света (което може да се окаже жив човек), поетеса-телепат-шифровчик-капитан на кораб-с черен колан по айкидо, козметична хирургия, която може да ти присади роза на рамото и с волята си да я караш да разцъфва. Има още смесени екипажи на космически кораби от живи хора и безтелесни и човек, който не може да казва “аз” и “ти”, защото не разбира какво значат. Има космически пирати, митничари, стратегия на космически битки и един език, който не прилича на нищо познато. И този език се казва Вавилон-17.

4 коментара:

vladimir каза...

Да, чудесен роман. А следващите два, Сечението на Айнщайн и Свръхнова, са още по-добри :).

Между другото, Дилейни е искал Вавилон-17 да е в "комплект" с повестта Empire Star, но издателите не са се съгласили навремето. За ES се говори във Вавилон-17 (авторът й е приятел на Ридра Вонг, доколкото си спомням) и двете произведения наистина се допълват идеално. Повестта също се занимава с възприятията и, най-вече, видовете съзнание (complex, simplex, multiplex) и култура. И най-якото е, че текстът се променя с пътя на героя от едно съзнание/свят към друго.

Ако някога ти се дочете, ще ти я пратя :).

Стоян Христов каза...

С най-голямо удоволствие! Давай я тутакси!:)
И аз забелязах, че виси някаква заредена пушка на пирона на стената с този близък приятел на Ридра, ама понеже нямаше развитие, реших, че може да съм си въобразил.

Ако я имаш на файл - давай на zonko[at]mail.bg. Ако ли пък не става, кажи как да се свържем по друг начин.

Стоян Христов каза...

Почерпката се подразБира!:)

Стоян Христов каза...

Много ти благодаря!
Почвам я още сега!:)