четвъртък, април 19, 2018

Нощна стража - Алистър Маклейн

Леко ретро криминале, което разглежда открадването и намирането на една от най-известните картини в света  - "Нощна стража" на Рембранд. Отначало не знаем нито кой, нито как е изчезнала картината. А тя е огромна - 3,60х4,40m, не е карфица, та да падне някъде... С отговарянето на тези въпроси започват да се занимават агентите на една специална международна организация със забавната абревиатура ЮНАКО. В нея са събрани бивши кадри от ЦРУ, КГБ, Делта Форс и какви ли не други разузнавателни или направо ударни звена от различни държави. Още в самото начало на действието специалистите от ЮНАКО установяват кое и как е станало, като им остава нелеката задача да открият къде е сега картината и как да я върнат обратно. Тук вече действието се развихря и екшънът загрубява, защото ни запраща от Ню Йорк, през Амстердам, та директно в жегата на карнавала в Рио. Тук клишето за злия милиардер, който има непревземаема база някъде в дивотията на Южна Америка, вече ми дойде в повече, но пък методите на героите и самите им действия бяха много приятно разказани. Дали има хепиенд? Можете да не се съмнявате! А, да, действието имаше и още една малко по-шпионска нишка, ама за нея няма да ви казвам, та да остане поне малко загадка.;)

Защо на корицата има бяла котка с кървава дупка в челото подозирам, че не би могъл да обясни никой, включително художникът.

Малко любопитни факти за картината: 
Нарисувана е през 1642. (Нали се сещате каква дивотия е била по нашите земи тогава?) Днес е изложена в Райксмузеум в Амстердам, а истинското име на картината е „Ротата на капитан Банинг Кок“. Тъй като престояла дълги години в мазе, тя била почерняла, и когато я открили, решили, че ще се нарича "Нощна стража" заради тъмния фон, с което име е по-известна и днес. Макар и една от най-известните картини в момента, в миналото не е била одобрена от поръчалите я, защото очаквали хората да бъдат нарисувани в редица, като портрет, какъвто бил обичаят по онова време, и не била изложена на показ. С тази картина започнало финансовото падение на Рембранд.

четвъртък, април 12, 2018

Над дъгата – Авторски колектив

Най-накрая доброто надделя, първият брой на "Над дъгата" беше преиздаден и аз се сдобих с него! Нали помните "Над дъгата 2"? Е, сега говорим за предшественика му, който се беше свършил още в деня на премиерата, и който любезни люде след това разпространяваха апокрифно чрез имейли (мерси!) и обезпаразитени флаш-памети.

След много кандърми и ниски метани, ритуални танци и димни сигнали щастието изгря и на нашата улица в лицето на куриер, който достави насъщното за задоволяване на комиксовия глад. Само онзи, който никога не се е опивал от комикси с истории за приключения, опасности, смелчаци и злодеи, принцеси и открития, само той не знае що е комиксова абстиненция! Да чакаш до следващия брой, докато си преговаряш предния до качество на наизустяването, каквото не могат да постигнат и пълчища учителки по български с техните безумни искания да принуждават децата да учат наизуст глупави стихотворения. Но както и да е, слава, слава пеем днес...

В този брой ще намерите следните истории:
  • “Дичo Πъдapя тpябвa дa yмpe” – тeĸcт Coтиp Гeлeв, pиcyнĸи Πeнĸo Гeлeв (!!!)
  • “Ян Бибиян” – пo Eлин Πeлин, pиcyнĸи Poceн Maнчeв (!)
  • “Mитaшĸи и нeбecнaтa джaджa” – тeĸcт и pиcyнĸи Pyмeн Чayшeв (!!!)
  • “Hиĸи Bнyчeтo и Poли Kyчeтo” – тeĸcт и pиcyнĸи Hиĸoлaй Дoдoв (?)
  • “EЛO – Лeгeндa зa Чepнитe Apxaнгeли” – тeĸcт Любoмиp Чoлaĸoв, pиcyнĸи Димитъp Cтoянoв (!!!)
  • “Kpaят нa Бeнĸoвcĸи” – пo Зaxapи Cтoянoв, pиcyнĸи Bлaдимиp Koнoвaлoв (!)
  • “Дaмгa” – тeĸcт Mapин Tpoшaнoв и Eвгeни Πpoйĸoв, pиcyнĸи Πeтъp Cтaнимиpoв (!!!)
  • “Tpимaтa Mycĸeтapи” – пo Aлeĸcaндъp Дюмa, xyдoжниĸ Eвгeний Йopдaнoв (!!!)
  • “Πpизpaĸ” – тeĸcт и pиcyнĸи Coтиp Гeлeв (!)
Като цяло, както се вижда от удивителните, които щедро наръсих, историите са супер яки, с някои малки анахронични изключения като Ян Бибиян и други внучета. Чашата на щастието обаче не само не е наполовина пълна, ами е направо до ръба и аха да прелее. Разбира се, с тази доза авторите само ни приканиха да чакаме следващ брой, какво друго? И-искаме о-още, бис!  Авторите на "Дъга" - президенти!:)




вторник, април 10, 2018

Армагедони - Антология

Сборник с разкази с различни варианти на това как би могъл да свърши светът. Книжката е излязла около двехилядната година, когато беше особено на мода да се плаши населението с разни видове апокалипсис. Е, явно не се получи, но пък това изобщо не значи, че заплахите са били фалшиви. Някои от тях са си от съвсем космически характер и в момента човеците не можем да направим особено много против тях, но някои си бяха чисто човешки глупости, които с малко повече мисъл спокойно може да бъдат избегнати. 

Разкошна книжка, в която някак са се наместили прекрасни истории на някои от най-големите:

Фредерик Пол - Ферми и ледовете (защо Исландия е добро място за оцеляване след ядрен апокалипсис)
Грегъри Бенфорд - Уравнение на отчаянието
Нанси Крес - Еволюция
Ричард Коупър - Послание до краля на Бробдингнаг (да, още ги подобрявайте растенията, за да издържат на какво ли не!)
Хауърд Уолдроп - Светът, какъвто го знаем
Гарднър Дозоа - Миротворецът (този беше гаден, не обичам такава фантастика)
Фриц Лейбър - Кофа въздух (може ли с подръчни средства да борим космоса)
Алън Данциг - Голямото море Небраска (какво остава, след като придойде Голямата вода)
Лари Нивън - Непостоянна луна (много як!)
Джофри А. Ландис - Последният залез
Уилям Бартън - Долу в мрака (за главен герой с малко име Ходжа, който става свидетел на новия живот)

Малко беше смешно съставителя да го пишат като Гарднър Дозойс, като той е Дозоа и на всичкото е доста известен тип - прословут издател на антологии, 20 години е бил редактор на Азимовс, няколко награди Хюго, Небюла и Локус и на всичкото отгоре е включен в Залата на славата на научната фантастика. Но както и да е.

Обадете се на момиче посред нощ, накарайте го да излезе навън и да погледне към луната - то може да си помисли, че е романтично, или пък може да побеснее, ала няма да предположи, че сте се обадили вече на шест други.
***
Въображението не изгражда нищо. Нито дори знания за това как да се гради. Не, докато не успееш някак си да го проектираш в реалния свят.

събота, април 07, 2018

Късното шоу - Майкъл Конъли

Конъли изненада феновете с нов главен герой - Рене Балард, детектив от ЛАПУ, която работи само нощни смени. Всъщност, да създава успешни изненади на него това му е работата и тук пак се е справил добре. В познатата ни от преди вселена сега има нов герой с чепат характер, трудно минало, супер странно настояще и любопитно бъдеще. Единаците му ги познаваме, винаги следват инерцията на разкритията, дори понякога в конфликт със своите хора и интереси. Важното е единствено, че там някъде има зло, което трябва да бъде спряно.

В този първи епизод от приключенията на Балард имаше и усложнена с една степен постройка. Нали знаете как Конъли (пък и не само той) обича да преплита две нишки - личен проблем и професионална загадка. Смесва ги така, че действието добива заряд по всички линии. В началото приличат на две фазово разминати синусоиди, интересните моменти се редуват ту от едната, ту от другата, докато накрая фазите не съвпаднат и резонансът им доведе до пика на историята. Е, тук нишките бяха три - открадната и източена кредитна карта, полумъртва от бой транссексуална проститутка и пет жертви, застреляни насред популярна дискотека. И Балард можеше да си го отнесе заради всичките, колкото и да изглеждат различни и може би дори безобидни. Къде загази най-много и защо? Ще си го прочетете сами.:)

"Късното шоу" е нарицателно за нощните дежурства и носи нотка от черния полицейски хумор. И в този роман срещаме някои от реторичните въпроси, характерни за гилдията според Конъли: Можеш ли да гледаш бездната, без тя да погледне в теб? Може ли да не си циничен, ако си в това шоу всяка нощ толкова години подред?

От мерак си бях поръчал книгата предварително. Дойде в деня на премиерата и беше прочетена за един ден. Предполагам, че това е достатъчен атестат за това, че Конъли има още какво интересно да ни сподели. Е, тук може вече да няма джаз и популярни ресторанти, но Лос Анжелис не е само това, нали?

вторник, март 27, 2018

WarCraft: Дуротан - Кристи Голдън

Това е една доста ранна история от света на Уоркрафта. Започва с още младия Дуротан, син на вожда на клана Фростулф, и пристигането на оркския шаман Гул'дан и робината му Гарона с първата му оферта целият им клан да се присъедини към него и Ордата му. Обещава им да преминат в щедър и богат нов свят, където да се спасят от загиващия Дренор. Разбира се, предложението е отказано, защото злото около Гул'дан макар и засега неясно е достатъчно сигурно. Ледените вълци решават да се борят сами за оцеляването си, въпреки все по-големите трудности, с които се сблъскват. Цялата природа и дори себеподобните им са станали неузнаваеми - суша, глад, вулкани и канибализъм ги превръщат отново в номадски народ, който в бягството си стига чак до края на света, за да вземе там най-тежкото решение.

Книгата на Кристи Голдън ми беше много приятна, но имаше два момента, които бяха още по-важни лично за мен. Едното е, че и тук, както във филма, който излезе миналата година, беше обърнато много внимание на Дуротан и човечната страна на орките. Те още нямат оня кръвожаден и зверски облик, а са просто същества в беда, които се борят с всички сили за спасението си и за най-общите и универсални ценности, които споделяме всички. Доброта, чест, справедливост, живот в хармония с природата. Другият важен момент беше, че тук за пръв път срещнахме Оргрим Дуумхамър, пръв приятел от детинство на Дуротан, и описание на едноименния му боен чук, към който чук имам специални сантименти. 

Неочаквано за мен се оказа, че книжките за Уоркрафта са се превърнали в страхотна библиографска ценност, след като тиражът на издателството се е изчерпал, и не мога да си обясня защо не пуснат една допечатка, след като търсенето е толкова интензивно.

Още за книгата при Екатерина.

Друга чудесна книга от същата авторка беше коментирана тук.

За раса, при която честта означава всичко, обаче, оръжията бяха далеч по-важни от броните. А оръжията на орките бяха огромни.